Чрез децата Бог разпростира благодатта си над нас ~ Йордан РАДИЧКОВ
Българинът слага детето си по-високо от индивида. Той по този начин и споделя: „ Аз поради детето си човек умъртвявам! ” Децата са нашите ангели, по тази причина всички би трябвало да ги пазим и да се грижим за тях. Чрез децата Бог разгръща благодатта си над нас. Цялото детство е красиво, може би най красивото от целия живот. Младостта живее хубавите си младини – когато човек живее хубавите си младини, то той не пита, просто живее. Въпросите идват по-късно, те ни чакат по завоите и по нанагорнищата на нашия път. Когато човек върви по пътя си, той все нещо намира, а и нещо изгубва по пътя. Не знам кое е повече – дали откритото, или изгубеното. Знам единствено, че всеки човек има своя път и този път той самичък би трябвало да извърви.
В моя роден край има една доста красива остаряла традиция. Когато в някое семейство едно дете боледува дълго време от тежка болест, то родителите овързват детето със синджири, заключват синджирите и оставят по този начин овързаното дете нощно време на пътя. Родителите се скриват наоколо и чакат да видят кой ще мине по пътя, дали ще се спре да отключи и развърже детето. Ако подмине детето, пасажерът е някой лакомец или страхливец, а в случай че се спре и развърже детето, значи е добър и радушен човек. Този човек взема страданията на детето върху себе си и става събрат на детето и на неговите родители – в случай че е мъж. Ако е жена, става посестрима. В родното ми село имаше доста побратими и посестрими. Така хората се сродяваха, ставаха по-близки. И беше доста красиво. Животът създаваше механизми за доближаване на хората. За страдание в този момент ние нямаме никакви механизми за доближаване на хората и одобряваме за нещо обикновено всеки самичък да си ближе раната. Така мизерният и въшкав животец става още пo-мизерен и по-въшкав!
Споделени мисли от изявление на Йордан Радичков за сп. „ Жената през днешния ден ”, юни, 2001 година
Източник:
Снимка заглавна: Иво Хаджимишев
